(Rousseau by Maurice Quentin de La Tour, 1753) ♥ Емил или

(Rousseau by Maurice Quentin de La Tour, 1753)

♥ Емил или за възпитанието (1762 г.)

Растенията се облагородяват посредством развъждане, а хората посредством възпитанието. Дори в случай че индивидът се родеше наедрял и мощен, растежът и силата щяха да му бъдат безполезни до тогава, до момента в който се научи да си служи с тях. Те щяха да бъдат даже нездравословни за него, тъй като щяха да попречат на близките да му оказват помощ. Предоставен на себе си, той щеше да почине в мизерия, преди да е осъзнал потребностите си. Оплакваме се от детинството, а не виждаме, че човешкият жанр щеше да загине, в случай че индивидът не стартира живота си като дете.

Ние се раждаме слаби и се нуждаем от мощ. Раждаме се лишени от всичко и се нуждаем от поддръжка. Раждаме се глупави и се нуждаем от разум. Всичко, които ни липсва при нашето раждане и от което се нуждаем, когато пораснем, ни се дава от възпитанието.

Това образование добиваме от природата, от хората или от нещата. Вътрешното развиване на нашите качества и на нашите органи е дело на природата. Възпитанието, което ни дават хората, ни учи по какъв начин да използваме това развиване. Впечатленията от нещата, които ни заобикалят, основава нашия опит. Това е възпитанието от нещата.

Доколкото възпитанието е изкуство, съвсем невероятно е то да има триумф, тъй като съдействието, належащо за чистия триумф, не зависи от никого. Най-многото, което можем да реализираме със усърдие и грижи, е да се приближим повече или по-малко до задачата. Само щастливците стигат до нея.

Коя е тази цел? Целта на природата. Ние се раждаме чувствителни и още през цялото време заобикалящите ни предмети въздействат по разнообразни способи върху нас. Щом като, така да се каже, осъзнаем нашите чувства, ние сме склонни да търсим или да отбягваме предметите, които ги предизвикват – преди всичко според от това, дали тези чувства са приятни или не, на второ, заради сходството или разликата, която откриваме сред нас и тях, и най-после съгласно това, какви показа ни дава нашият разсъдък за щастието и съвършенството. Тези склонности или антипатии порастват и се утвърждават, колкото по-възприемчиви и по-просветени сме. Но, спъвани от навиците ни, те се  трансформират повече или по-малко под въздействието на нашите възгледи. Преди  да настъпи тази смяна за нас, те са това, което се назовава природа.

Към тези точно примитивни склонности би трябвало да се свежда всичко.

При природосъобразния строй, където всички люде са равни, преди всичко и на първо място стои общото предопределение да бъдат индивиди. Този, който е добре учтив, не може да извършва зле отговорностите, свързани с това предопределение. Малко значение има за мене дали моят ученик е съдбоносен да стане боен, духовник или правист. Преди призванието, определено от родителите, природата го е преназначила да бъде човек. Именно на това свое предопределение желая да го науча – да живее като човек. Съгласен съм, че излизайки от ръцете ми, той няма да бъде нито магистрат, нито боец, нито свещеник, той ще бъде на първо място човек. Той ще съумее постоянно, при какъвто и да е случай, да бъде човек, и ориста на вятъра ще го принуждава да сменя мястото си, той в никакъв случай няма да изневери на призванието си.

Нашата същинска просвета е да изучим човешката природа. Този сред нас, който е в положение най-твърдо да понесе насладите и страданията на живота, е съгласно мен най-добре учтив. Оттук следва, че същинското образование се състои по-малко от директиви, повече от прекарвания. Ние започваме да учим, започвайки да живеем. Възпитанието ни стартира с нашия живот.

Из: „ Емил или за възпитанието “, Жан-Жак Русо, изд. „ Наука и изкуство “, 1997
Портрет: Rousseau by Maurice Quentin de La Tour, en.wikipedia.org